Понякога идваш случаен, небрежен, на прага на моята близост. Кажи ми, приятелю, пътнико, скитнико, още колко остана до изгрева? Тук си с вечния куфар, с попътния вятър, с неизменната роля в театъра, че ме няма, че съм ти съвсем непозната, че нямаш душа да ме видиш. Кажи, че си тръгваш. Аз съм вече голяма. Аз вече умея да бъда напускана. Нямам истерия. Нямам и драма. Нямам даже и праг на обидата. Кажи, че си тръгваш. Няма да плача. Вече не мога. Не помня. Кажи ми, приятелю, колко остана да прекрачиш прагът ми на болката?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.