Праг на болката
Понякога идваш случаен,
небрежен,
на прага на моята близост.
Кажи ми, приятелю, пътнико,
скитнико,
още колко остана до изгрева?
Тук си с вечния куфар,
с попътния вятър,
с неизменната роля в театъра,
че ме няма,
че съм ти съвсем непозната,
че нямаш душа да ме видиш.
Кажи, че си тръгваш.
Аз съм вече голяма.
Аз вече умея
да бъда напускана.
Нямам истерия. Нямам и драма.
Нямам даже и праг на обидата.
Кажи, че си тръгваш.
Няма да плача. Вече не мога.
Не помня.
Кажи ми, приятелю, колко
остана
да прекрачиш прагът ми
на болката?
небрежен,
на прага на моята близост.
Кажи ми, приятелю, пътнико,
скитнико,
още колко остана до изгрева?
Тук си с вечния куфар,
с попътния вятър,
с неизменната роля в театъра,
че ме няма,
че съм ти съвсем непозната,
че нямаш душа да ме видиш.
Кажи, че си тръгваш.
Аз съм вече голяма.
Аз вече умея
да бъда напускана.
Нямам истерия. Нямам и драма.
Нямам даже и праг на обидата.
Кажи, че си тръгваш.
Няма да плача. Вече не мога.
Не помня.
Кажи ми, приятелю, колко
остана
да прекрачиш прагът ми
на болката?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Мавродинова Все права защищены
"
