12 мая 2007 г., 12:06

Праг на болката 

  Поэзия
1143 0 7
Понякога идваш случаен,
                               небрежен,
на прага на моята близост.
Кажи ми, приятелю, пътнико,
                                скитнико,
още колко остана до изгрева?
Тук си с вечния куфар,
с попътния вятър,
с неизменната роля в театъра,
че ме няма,
че съм ти съвсем непозната,
че нямаш душа да ме видиш.
Кажи, че си тръгваш.
Аз съм вече голяма.
Аз вече умея
             да бъда напускана.
Нямам истерия. Нямам и драма.
Нямам даже и праг на обидата.
Кажи, че си тръгваш.
Няма да плача. Вече не мога.
             Не помня.
Кажи ми, приятелю, колко
                остана
да прекрачиш прагът ми
              на болката?

© Елица Мавродинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??