24 дек. 2007 г., 22:09

Прагма

1K 0 3
Вселената,
вселената за жалост
се оказа малка -
една тетрадка в моята глава,
драскаща по мозъка
и хранеща неврозата във всички вас!
Защо няма да живея вечно?
Защо трябва да умирам?
Защо не намирам нищо човешко
в животните, наречени хора?
Защо се моля истината да е сън?
Сънят ли е реалността?
Или е само протокол
от сухи данни в опаковка - станиол?
Не искам никой от вас!
Вие сте жалки,
както и аз!
Където има кръв, боли!
В мечтите няма кръв!
Коя е тяхната наука?
Пушенето убива!
Непушенето също!
Презирам омразата,
а тя ме черпи на бара
с чаша страх и поквара;
приспива ме в хотел,
но тя не си отива!
Намигва престорено и ми казва,
че всичко, което обичам, НАКАЗВА!







Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Икабод Крейн Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пушенето убива!
    Непушенето също!
    Презирам омразата,
    а тя ме черпи на бара
    с чаша страх и поквара;
    приспива ме в хотел,
    но тя не си отива!
    ......................
    Днес изпий едно на бара с Любовта!
    Честита коледа!!!
  • "Защо не намирам нищо човешко
    в животните, наречени хора?" защото нищо човешко не е останало в тях...
    Боли от мечтите,защото правят грозната реалност още по-нетърпима...
  • Само в определени моменти, през другото време е красиво. Ако пък това обичане е наказание, потърси друго.
    Весели празници!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...