Своите илюзии изпирам
във едно със маратонките.
С тях ще бърша утре теракота.
Вън, на слънчице, простирам
на детето панталонките
и се усмихвам на живота.
Изтънелите любови,
тук таме прокъсани
преживявания нови,
весели, навъсени,
гащи, ританки, чорапи
и римувани майтапи.
Щипките свършиха.
Свършвам и аз.
© Петър Варчев Все права защищены