14.03.2018 г., 8:42 ч.

Пране 

  Поезия » Друга
503 0 0

Своите илюзии изпирам
във едно със маратонките.
С тях ще бърша утре теракота.
Вън, на слънчице, простирам
на детето панталонките
и се усмихвам на живота.
Изтънелите любови,
тук таме прокъсани
преживявания нови,
весели, навъсени,
гащи, ританки, чорапи 
и римувани майтапи.
Щипките свършиха.
Свършвам и аз.

 

© Петър Варчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??