Прашинка
Виха в мен световете на човеците
и студена сол от раните ми бликна,
не вехнаха и кървищата в стигмите,
съчките в нозете ми мечти гориха.
За хилядите изгреви несбъднати
от дълбини на язвите си изкипях,
бях скитница, река познала тайните
на дух и тяло, и в молитва на монах.
И плаках, на щурците песните попях,
мигът дихание залюбих в семето,
и обич бях... Тук святото и грях познах
в прашинка от енигмата на времето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивита Все права защищены
