Право на последна истина (Оправдание?)
Кое да сторя - той в ръцете ми умира?
Кое да сторя?
Да го лъжа, че в ръцете ми струи живот?!
Кое да сторя -
след минута той умира?
Да му сътворя ли мъничко живот?!
Минута от живота ми му стига.
Минута е достатъчна да сътвори лъжа,
която след минутата ще сублимира,
елиминирала последната тъга.
Човек във щастието заслужава да умира!
Човекът заслужава за последния си дъх - крила -
усмивката му трябва да повдигат!
С какво значение е тук - една лъжа?!
С какво тежи
на истината правото?
Наистина,
с какво? Кажи?
С какво е по-добра?
Когато истината не е искана -
поискана е най-невинната лъжа.
Кое е истинско?
Не стига времето на мислите -
минутата е малка за това.
Очите искат от лъчи да са прочистени,
в живота да изчезне всяка точица мъгла.
Очите ми оказват се повикани...
Какво за мене е минутка светлина?!
За него - целият му свят, пречистване,
последното причастие,
последна свобода.
Кое да сторя?
Той се моли -
със правото на „нищо“ след минута.
Целувката на преизпълнено „сега“,
тъгата никога да не е съществувала.
Как мога да остана глуха?!
Как?
Минута е достатъчна да сътвори лъжа.
Минута съществуване, а след минута
?
Във мене са безбройни - бъдещи минутите!
Събрани в параметрите на „красота“ -
спокойни са.
А бъдещето вече пали си барута
от неспокойни мисли на покойника.
„Човекът заслужава за последния си дъх - крила!
Човек във щастието заслужава да умира!“
Защо не можете да видите това?!
Защо във истината не провидите
усмивката, крилата, красотата
и смъртта?!
Кое да сторя?
Не разбирате...
Лъжата е лъжа
и свободата - свобода.
Човекът заслужава в щастието да умира!
Но щастието му е избор -
истина,
не право на лъжа!
© Северина Даниелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Даниелова!
vega666 (Младен Мисана): 23-11-2014г. 21:07
"....аз успях да се завърна след цели 26 години отсъствие и то по-добър от всякога /а също и по-скромен от всякога/..."
Забележителна, пословична скромност притежава този човек - г-н (или бай?) Младен Мисана! Дълбок поклон за това! -
Ще се завърнеш на големия ринг, Ина! Щом аз успях да се завърна след цели 26 години отсъствие и то по-добър от всякога /а също и по-скромен от всякога/, на теб ще са ти нужни месец-два, а може би само дни. Трябва само да намериш ГРЕШКАТА и да я премахнеш.
-
Единственият смисъл от познанието на истината е, да се научим как да я заобикаляме. Тя е опасност за живота, а лъжата - неговата здрава биологична основа. До такива оптимистични изводи ме води цялото ми съществуване.
Конкретният текст е много декларативен. Поезия в него има, но е неравномерно разпределена. Отсъства характерното за теб, Ина - пластичността. Със свито сърце го оценявам високо, но мисля и се надявям, че е време да се завърнеш към себе си! -
Да, Фабер, старая се да предлагам и да съветвам с отговори и то най-вече самата себе си (като напиша нещата и ми стават по-ясни в главата и разбираеми) (: Почти е минимум, можеше и още, но щеше да стане твърде сухо... Благодаря за приятния коментар, наистина много приятен...
П.С.: Връщам с една друга Лейла, по-любима моя:
https://www.youtube.com/watch?v=Q_L-0Ryhmic
Светлина и Мир -С -
На първо прочитане ми се струва, че от идейна гледна точка това произведение има своя облик и структура, цялостност и яснота. В художествена форма са отразени битийна ситуация и въпроси, на които е повече предложен, отколкото натрапен, отговор. Сведени са до минимум формалните екзалтации и метафори. Отсъства изрична авторска преднамереност да се хареса на публиката.Има спонтанност и откровеност. Същевременно е спазена необходимостта от разграничаване - чрез поетичен начин, от прекомерно и единствено лично измерение на отразеното преживяване.
П.п. Съвсем извън темата за (и на) стихотворението - поздрав с песен, в клипа на която в някои моменти се виждат и картини - май не много хубави, де. <a href="https://www.youtube.com/watch?v=4TtZeqFWMVg">Laila, Laila </a>
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
-С
П.С.: Какво сте се заяли с Мисана... всички?! Този турски сериал в Откровения е символ на абсолютно неадекватен и несъвременен начин на мислене... А уж е място за култура... Понякога имам чувството, че простия човек е по-културен от твореца... Лошото е, че това „понякога“ вече прераства в „почти винаги“. Иска ми се хората да излязат от средните векове в мозъка си (: