23.11.2014 г., 12:08

Право на последна истина (Оправдание?)

782 0 6

Кое да сторя - той в ръцете ми умира?

Кое да сторя?

Да го лъжа, че в ръцете ми струи живот?!

Кое да сторя -

след минута той умира?

Да му сътворя ли мъничко живот?!

 

Минута от живота ми му стига.

Минута е достатъчна да сътвори лъжа,

която след минутата ще сублимира,

елиминирала последната тъга.

 

Човек във щастието заслужава да умира!

Човекът заслужава за последния си дъх - крила -

усмивката му трябва да повдигат!

С какво значение е тук - една лъжа?!

 

С какво тежи

на истината правото?

Наистина,

с какво? Кажи?

С какво е по-добра?

Когато истината не е искана -

поискана е най-невинната лъжа.

 

Кое е истинско?

Не стига времето на мислите -

минутата е малка за това.

Очите искат от лъчи да са прочистени,

в живота да изчезне всяка точица мъгла.

 

Очите ми оказват се повикани...

Какво за мене е минутка светлина?!

За него - целият му свят, пречистване,

последното причастие,

последна свобода.

 

Кое да сторя?

Той се моли -

със правото на „нищо“ след минута.

Целувката на преизпълнено „сега“,

тъгата никога да не е съществувала.

Как мога да остана глуха?!

Как?

 

Минута е достатъчна да сътвори лъжа.

Минута съществуване, а след минута

?

Във мене са безбройни - бъдещи минутите!

Събрани в параметрите на „красота“ -

спокойни са. 

 

А бъдещето вече пали си барута

от неспокойни мисли на покойника.

„Човекът заслужава за последния си дъх - крила!

Човек във щастието заслужава да умира!“

Защо не можете да видите това?!

Защо във истината не провидите

усмивката, крилата, красотата

и смъртта?!

 

Кое да сторя?

Не разбирате...

Лъжата е лъжа

и свободата - свобода.

 

Човекът заслужава в щастието да умира!

Но щастието му е избор - 

истина,

не право на лъжа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Скромността е паразит, Фабер... в един идеален свят е паразит...

    П.С.: Какво сте се заяли с Мисана... всички?! Този турски сериал в Откровения е символ на абсолютно неадекватен и несъвременен начин на мислене... А уж е място за култура... Понякога имам чувството, че простия човек е по-културен от твореца... Лошото е, че това „понякога“ вече прераства в „почти винаги“. Иска ми се хората да излязат от средните векове в мозъка си (:
  • Благодаря, Даниелова!

    vega666 (Младен Мисана): 23-11-2014г. 21:07
    "....аз успях да се завърна след цели 26 години отсъствие и то по-добър от всякога /а също и по-скромен от всякога/..."

    Забележителна, пословична скромност притежава този човек - г-н (или бай?) Младен Мисана! Дълбок поклон за това!
  • Ще се завърнеш на големия ринг, Ина! Щом аз успях да се завърна след цели 26 години отсъствие и то по-добър от всякога /а също и по-скромен от всякога/, на теб ще са ти нужни месец-два, а може би само дни. Трябва само да намериш ГРЕШКАТА и да я премахнеш.
  • Единственият смисъл от познанието на истината е, да се научим как да я заобикаляме. Тя е опасност за живота, а лъжата - неговата здрава биологична основа. До такива оптимистични изводи ме води цялото ми съществуване.

    Конкретният текст е много декларативен. Поезия в него има, но е неравномерно разпределена. Отсъства характерното за теб, Ина - пластичността. Със свито сърце го оценявам високо, но мисля и се надявям, че е време да се завърнеш към себе си!
  • Да, Фабер, старая се да предлагам и да съветвам с отговори и то най-вече самата себе си (като напиша нещата и ми стават по-ясни в главата и разбираеми) (: Почти е минимум, можеше и още, но щеше да стане твърде сухо... Благодаря за приятния коментар, наистина много приятен...
    П.С.: Връщам с една друга Лейла, по-любима моя:
    https://www.youtube.com/watch?v=Q_L-0Ryhmic
    Светлина и Мир -С

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...