Право на последна истина (Оправдание?)
Кое да сторя - той в ръцете ми умира?
Кое да сторя?
Да го лъжа, че в ръцете ми струи живот?!
Кое да сторя -
след минута той умира?
Да му сътворя ли мъничко живот?!
Минута от живота ми му стига.
Минута е достатъчна да сътвори лъжа,
която след минутата ще сублимира,
елиминирала последната тъга.
Човек във щастието заслужава да умира!
Човекът заслужава за последния си дъх - крила -
усмивката му трябва да повдигат!
С какво значение е тук - една лъжа?!
С какво тежи
на истината правото?
Наистина,
с какво? Кажи?
С какво е по-добра?
Когато истината не е искана -
поискана е най-невинната лъжа.
Кое е истинско?
Не стига времето на мислите -
минутата е малка за това.
Очите искат от лъчи да са прочистени,
в живота да изчезне всяка точица мъгла.
Очите ми оказват се повикани...
Какво за мене е минутка светлина?!
За него - целият му свят, пречистване,
последното причастие,
последна свобода.
Кое да сторя?
Той се моли -
със правото на „нищо“ след минута.
Целувката на преизпълнено „сега“,
тъгата никога да не е съществувала.
Как мога да остана глуха?!
Как?
Минута е достатъчна да сътвори лъжа.
Минута съществуване, а след минута
?
Във мене са безбройни - бъдещи минутите!
Събрани в параметрите на „красота“ -
спокойни са.
А бъдещето вече пали си барута
от неспокойни мисли на покойника.
„Човекът заслужава за последния си дъх - крила!
Човек във щастието заслужава да умира!“
Защо не можете да видите това?!
Защо във истината не провидите
усмивката, крилата, красотата
и смъртта?!
Кое да сторя?
Не разбирате...
Лъжата е лъжа
и свободата - свобода.
Човекът заслужава в щастието да умира!
Но щастието му е избор -
истина,
не право на лъжа!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Северина Даниелова Todos los derechos reservados
