Утрото - почти изкукуригало,
като глас от викане изтръпващ.
Стълбите са криви като минало,
а телата - болни за прегръщане.
Мразя се, защото те обичам.
Лъжа. За да мога да си вярвам.
Нищо не поисках, исках всичко.
Правя ти... море и ставам Варна.
До морето свършват всички улици.
Плажът - бял. Солен и безработен.
Спящите сънуват, че съм блудница.
Будните... че си бездомен.
2005
© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены
Там е Варна. И боли като солена бездомност.
Павлина...