Dec 30, 2008, 7:01 PM

Правя ти... море

Poetry

2.7K 0 33

Утрото - почти изкукуригало,
като глас от викане изтръпващ.
Стълбите са криви като минало,
а телата - болни за прегръщане.

Мразя се, защото те обичам.
Лъжа. За да мога да си вярвам.
Нищо не поисках, исках всичко.
Правя ти... море и ставам Варна.

До морето свършват всички улици.
Плажът - бял. Солен и безработен.
Спящите сънуват, че съм блудница.
Будните... че си бездомен.

2005

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смиф (Валентин Евстатиев)

Почувствах се на ръба на събуждането.
Там е Варна. И боли като солена бездомност.
Павлина...

2010-12-14T12:44:16+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Правиш, каквото си поискаш с лекота!

2010-12-04T17:16:08+02:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Утрото почти изкукуригало...
Човек може да лудне от тази поезия! Всичките стандарти - и на мислене, и на всякакви подредби - са взривени! Нова мисъл, нов свят - неподозиран и чоровен! Какво е за теб да направиш море?!!!...Благодаря ти!

2009-09-24T08:51:22+03:00
X-real (Иван Иванов)

За пореден път го препрочитам...
"Мразя се, защото те обичам."!

2009-05-13T23:18:14+03:00
Индиана (Криси)

!!!!!!!!

2009-05-10T12:56:35+03:00