7 июл. 2022 г., 16:28

Празен чек

888 6 9

ПРАЗЕН ЧЕК

 

Любовта ми не дири отплата –

шанс и ласка без корист се дават.

И не искам в замяна обратно

туй, което у себе си нямаш.

 

Не ме блазнят лъжи и притворства,

ни тръпчивият вкус на разкоша.

Да загубя умея – с достойнство,

и способна съм даже на прошка.

 

Запази този усет за слава –

ще осъмнеш безлик и незнаен.

Как под наем душа се отдава?

Господ Бог не е глупав хазяин.

 

Разпиляна в дъга и кристали,

тя сред тъмното може да свети,

всеки скитник – на пътя останал,

би превела през верни пътеки.

 

Не купувам ни нежност, ни чувства.

Не е търг любовта – да спечеля.

Да обичаш е просто изкуство,

дето само веднъж се споделя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Роси,
    Миленка, Ерих Фом има една прекрасна книга "Изкуството да обичаш", интересна е, прочети я. Любовта наистина е изкуство и е дадено на малцина да го споделят. Много често любовта се бърка със стремежа да притежаваш
  • Хубаво стихотворение! Само това с любовта, като вид изкуство, много ме смути. Вид нещо си, някаква си разновидност? Как звучи - изкусен майстор в обичането, та дори и да е веднъж споделено.
  • Така е, Светле, сметките нямат място в любовта
  • "Да обичаш е просто изкуство,
    дето само веднъж се споделя."
    Запомнящ се финал. Браво!
  • Животът е низ от падения и възторзи, винаги трябва да помним, че НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА
    Благодаря, Кептън.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...