14 мар. 2020 г., 08:25

Празен шкаф

815 0 0

Празен шкаф. Задушна стая.

От миризмата на боя умът ще се замая.

Спомени в кашони са прибрани,

старите тапети са съдрани.

И няма връщане назад.

 

Празен шкаф. Няма ги веч книгите,

ни писмата, ни моливите, и кривите

нявга снимки закачени.

И ръце въздишат уморени

след дълъг ден сред пусти стаи.

 

Празен дом. Иконите от пода

гледат ме безбожно, и не, не мога...

Не мога да не спомпя как надежда

ти виждаше чрез тях... И подрежда

ги в кашони сякяш не моята ръка.

 

А душата - празна? Нима това е

мое днес наследство, твое завещание,

Нима самотен ме обрече

или прати ме в изгнание

в умът затворен... или далеч от него?

 

Не, отказвам. Празно е туй лутане.

И празно вещи е да трупаме.

Кибрит, клечка само, и ето - пламък.

И няма веч на спомените замък -

ни шкафа, ни стаята... а пълни се душата.

 

И сред димът те аз открих.

Съгреших... Ала сърцето утеших.

Протегнах се, да те докосна...

И се тяло на земята просна...

Последен дъх без тебе споделих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...