Mar 14, 2020, 8:25 AM

Празен шкаф

  Poetry » Other
811 0 0

Празен шкаф. Задушна стая.

От миризмата на боя умът ще се замая.

Спомени в кашони са прибрани,

старите тапети са съдрани.

И няма връщане назад.

 

Празен шкаф. Няма ги веч книгите,

ни писмата, ни моливите, и кривите

нявга снимки закачени.

И ръце въздишат уморени

след дълъг ден сред пусти стаи.

 

Празен дом. Иконите от пода

гледат ме безбожно, и не, не мога...

Не мога да не спомпя как надежда

ти виждаше чрез тях... И подрежда

ги в кашони сякяш не моята ръка.

 

А душата - празна? Нима това е

мое днес наследство, твое завещание,

Нима самотен ме обрече

или прати ме в изгнание

в умът затворен... или далеч от него?

 

Не, отказвам. Празно е туй лутане.

И празно вещи е да трупаме.

Кибрит, клечка само, и ето - пламък.

И няма веч на спомените замък -

ни шкафа, ни стаята... а пълни се душата.

 

И сред димът те аз открих.

Съгреших... Ала сърцето утеших.

Протегнах се, да те докосна...

И се тяло на земята просна...

Последен дъх без тебе споделих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...