Празна душа
„Идва! Бягайте!”
Ангелите бели бягат надалече.
Смъртта... тя идва вече.
Ти... ти някога беше дете на светлината,
а се превърна във въплъщение на мрака.
Сега душата ти търси покой,
но уви, няма кой да прости...
Търсиш надежда,
но за жалост оставаш подвеждан.
Не я ли виждаш? За теб дойде...
Ти я повика... молеше се с кървави ръце...
Ето я... дойде, за да прибере
опустошената от нея празна душа.
© Десислава Димитрова Все права защищены