Празна душа

Poetry

985 0 0

Празна душа

„Идва! Бягайте!”
Ангелите бели бягат надалече.

Смъртта... тя идва вече.

Ти... ти някога беше дете на светлината,
а се превърна във въплъщение на мрака.

Сега душата ти търси покой,
но уви, няма кой да прости...

Търсиш надежда,
но за жалост оставаш подвеждан.

Не я ли виждаш? За теб дойде...
Ти я повика... молеше се с кървави ръце...

Ето я... дойде, за да прибере
опустошената от нея празна душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0