Празна душа

„Идва! Бягайте!”
Ангелите бели бягат надалече.

Смъртта... тя идва вече.

Ти... ти някога беше дете на светлината,
а се превърна във въплъщение на мрака.

Сега душата ти търси покой,
но уви, няма кой да прости...

Търсиш надежда,
но за жалост оставаш подвеждан.

Не я ли виждаш? За теб дойде...
Ти я повика... молеше се с кървави ръце...

Ето я... дойде, за да прибере
опустошената от нея празна душа.