30 янв. 2015 г., 16:48

Празна кристална чаша

723 0 3

Да те приемам философски

и само приятелски

очите ти искри по мене да разпращат.

И да не тръпна със кръвта си цялата...

Не съм способна!

За това

тъй малко съм живяла...

 

Да нося спомена.

Наученото

и деня със други да споделям.

И чужда да е всяка нощ под светлината бяла...

Не съм способна!

За това

тъй малко съм живяла...

 

Да те забравя?

Та половин живот си ти!

От себе си да се отричам непознала

на тъмното най-белите следи...

Не е възможно!

За това

тъй много съм живяла...

 

30.01.2015

Велико Търново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...