30 янв. 2015 г., 16:48

Празна кристална чаша

726 0 3

Да те приемам философски

и само приятелски

очите ти искри по мене да разпращат.

И да не тръпна със кръвта си цялата...

Не съм способна!

За това

тъй малко съм живяла...

 

Да нося спомена.

Наученото

и деня със други да споделям.

И чужда да е всяка нощ под светлината бяла...

Не съм способна!

За това

тъй малко съм живяла...

 

Да те забравя?

Та половин живот си ти!

От себе си да се отричам непознала

на тъмното най-белите следи...

Не е възможно!

За това

тъй много съм живяла...

 

30.01.2015

Велико Търново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...