30.01.2015 г., 16:48

Празна кристална чаша

719 0 3

Да те приемам философски

и само приятелски

очите ти искри по мене да разпращат.

И да не тръпна със кръвта си цялата...

Не съм способна!

За това

тъй малко съм живяла...

 

Да нося спомена.

Наученото

и деня със други да споделям.

И чужда да е всяка нощ под светлината бяла...

Не съм способна!

За това

тъй малко съм живяла...

 

Да те забравя?

Та половин живот си ти!

От себе си да се отричам непознала

на тъмното най-белите следи...

Не е възможно!

За това

тъй много съм живяла...

 

30.01.2015

Велико Търново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...