Празна кристална чаша
Да те приемам философски
и само приятелски
очите ти искри по мене да разпращат.
И да не тръпна със кръвта си цялата...
Не съм способна!
За това
тъй малко съм живяла...
Да нося спомена.
Наученото
и деня със други да споделям.
И чужда да е всяка нощ под светлината бяла...
Не съм способна!
За това
тъй малко съм живяла...
Да те забравя?
Та половин живот си ти!
От себе си да се отричам непознала
на тъмното най-белите следи...
Не е възможно!
За това
тъй много съм живяла...
30.01.2015
Велико Търново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Кръстева Всички права запазени
