Празната чаша
Ходим във безлуние,
търсим любовта,
чакаме с безумие
да ни стигне тя.
Сякаш на манеж
стъпките отекват,
от един копнеж
думите ни секват.
Тази нощ е свята,
ти си също сам,
чашата разлята,
с чувствата - до там.
Много е далечен
твоят небосклон,
на любов обречен
сам седиш на трон.
И така суетен
всеки ден е враг,
а дъждът е летен
във сезон за сняг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Попова Все права защищены
