Ходим във безлуние,
търсим любовта,
чакаме с безумие
да ни стигне тя.
Сякаш на манеж
стъпките отекват,
от един копнеж
думите ни секват.
Тази нощ е свята,
ти си също сам,
чашата разлята,
с чувствата - до там.
Много е далечен
твоят небосклон,
на любов обречен
сам седиш на трон.
И така суетен
всеки ден е враг,
а дъждът е летен
във сезон за сняг.
© Анна Попова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
