Ходим във безлуние,
търсим любовта,
чакаме с безумие
да ни стигне тя.
Сякаш на манеж
стъпките отекват,
от един копнеж
думите ни секват.
Тази нощ е свята,
ти си също сам,
чашата разлята,
с чувствата - до там.
Много е далечен
твоят небосклон,
на любов обречен
сам седиш на трон.
И така суетен
всеки ден е враг,
а дъждът е летен
във сезон за сняг.
© Анна Попова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
