Anna (Анна Попова)
11 0
Mar 13, 2009, 1:24 AM

Празната чаша 

  Poetry
733 0 4

 

 

 

                                            Ходим във безлуние,

                                            търсим любовта,

                                            чакаме с безумие

                                            да ни стигне тя.

 

                                            Сякаш на манеж

                                            стъпките отекват,

                                            от един копнеж

                                            думите ни секват.

 

                                            Тази нощ е свята,

                                             ти си също сам,

                                             чашата разлята,

                                             с чувствата - до там.

 

                                            Много е далечен

                                            твоят небосклон,

                                            на любов обречен

                                            сам седиш на трон.

 

                                            И така суетен

                                            всеки ден е враг,

                                            а дъждът е летен

                                            във сезон за сняг.

 

 

 

 

 

© Анна Попова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??