Празната чаша
Ходим във безлуние,
търсим любовта,
чакаме с безумие
да ни стигне тя.
Сякаш на манеж
стъпките отекват,
от един копнеж
думите ни секват.
Тази нощ е свята,
ти си също сам,
чашата разлята,
с чувствата - до там.
Много е далечен
твоят небосклон,
на любов обречен
сам седиш на трон.
И така суетен
всеки ден е враг,
а дъждът е летен
във сезон за сняг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Попова Всички права запазени
