13.03.2009 г., 1:24 ч.

Празната чаша 

  Поезия
734 0 4

 

 

 

                                            Ходим във безлуние,

                                            търсим любовта,

                                            чакаме с безумие

                                            да ни стигне тя.

 

                                            Сякаш на манеж

                                            стъпките отекват,

                                            от един копнеж

                                            думите ни секват.

 

                                            Тази нощ е свята,

                                             ти си също сам,

                                             чашата разлята,

                                             с чувствата - до там.

 

                                            Много е далечен

                                            твоят небосклон,

                                            на любов обречен

                                            сам седиш на трон.

 

                                            И така суетен

                                            всеки ден е враг,

                                            а дъждът е летен

                                            във сезон за сняг.

 

 

 

 

 

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??