6 мая 2007 г., 11:25

празната чаша на спомените

1.2K 0 1
Потънал в лунна тъмнина
бавно спомени поглъщам,
с празна чаша в ръка
в миналото се завръщам,
а на дъното и има
твоите сълзи, любима.
С вкус на радост.
С вкус на мъка.
Силни чувства, нито миг не спрели.
С вкус на обич.
С вкус на болка.
С вкус на срещи и раздели.

От снимки ме гледат усмихнати лица.
А аз имам среща с теб.
Самотна нощ поредна
и се питам тъй често
с неотронена сълза,
кога ще си последна?
Кога ще си последна?


Едно момче с мечти
в сянка се превърна,
помниш ли го ти?
Как искам да го върна,
но всяка моя крачка
ме води по-далече
от тоз младежки устрем
и хлад усещам вече.

Пореден миг...
поспри,
почакай,
не отлитай,
знак ми направи,
не искам да съм скитник,
не искам да живея без цел и без посока
и да бъда сянка
в края на живота...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Констант Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....