празната чаша на спомените

Потънал в лунна тъмнина
бавно спомени поглъщам,
с празна чаша в ръка
в миналото се завръщам,
а на дъното и има
твоите сълзи, любима.
С вкус на радост.
С вкус на мъка.
Силни чувства, нито миг не спрели.
С вкус на обич.
С вкус на болка.
С вкус на срещи и раздели.

От снимки ме гледат усмихнати лица.
А аз имам среща с теб.
Самотна нощ поредна
и се питам тъй често
с неотронена сълза,
кога ще си последна?
Кога ще си последна?


Едно момче с мечти
в сянка се превърна,
помниш ли го ти?
Как искам да го върна,
но всяка моя крачка
ме води по-далече
от тоз младежки устрем
и хлад усещам вече.

Пореден миг...
поспри,
почакай,
не отлитай,
знак ми направи,
не искам да съм скитник,
не искам да живея без цел и без посока
и да бъда сянка
в края на живота...