May 6, 2007, 11:25 AM

празната чаша на спомените

  Poetry
1.2K 0 1
Потънал в лунна тъмнина
бавно спомени поглъщам,
с празна чаша в ръка
в миналото се завръщам,
а на дъното и има
твоите сълзи, любима.
С вкус на радост.
С вкус на мъка.
Силни чувства, нито миг не спрели.
С вкус на обич.
С вкус на болка.
С вкус на срещи и раздели.

От снимки ме гледат усмихнати лица.
А аз имам среща с теб.
Самотна нощ поредна
и се питам тъй често
с неотронена сълза,
кога ще си последна?
Кога ще си последна?


Едно момче с мечти
в сянка се превърна,
помниш ли го ти?
Как искам да го върна,
но всяка моя крачка
ме води по-далече
от тоз младежки устрем
и хлад усещам вече.

Пореден миг...
поспри,
почакай,
не отлитай,
знак ми направи,
не искам да съм скитник,
не искам да живея без цел и без посока
и да бъда сянка
в края на живота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Констант All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...