Празничен стожер
410
0
0
След ковидната суша
народът пак е в храма
и проповеди слуша,
но капка вяра няма.
Очаква знаци в слава,
обръща се тълпата –
Христос не разпознава
в слепеца край вратата.
И милостта спестена
изтича, безутешна,
през земетръсни вени
с невинна кръв и грешна.
Разтърсена до дъно,
свестта се уталожва.
Светът – харман ожънат
с бял храм сред него – стожер.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
