25 апр. 2024 г., 08:10

Празничен стожер 

  Поэзия
96 0 0

След ковидната суша

народът пак е в храма

и проповеди слуша,

но капка вяра няма.

 

Очаква знаци в слава,

обръща се тълпата –

Христос не разпознава

в слепеца край вратата.

 

И милостта спестена

изтича, безутешна,

през земетръсни вени

с невинна кръв и грешна.

 

Разтърсена до дъно,

свестта се уталожва.

Светът – харман ожънат

с бял храм сред него – стожер.

 

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??