Празничен стожер

След ковидната суша

народът пак е в храма

и проповеди слуша,

но капка вяра няма.

Очаква знаци в слава,

обръща се тълпата –

Христос не разпознава

в слепеца край вратата.

И милостта спестена

изтича, безутешна,

през земетръсни вени

с невинна кръв и грешна.

Разтърсена до дъно,

свестта се уталожва.

Светът – харман ожънат

с бял храм сред него – стожер.