Не винаги огнището ни е достатъчно.

За съчките, които ежедневно носиш,

отплата не очаквай утре, нито днес.

Защото идат ветровете белокоси...

Днес личните пространства ни делят,

а егоизмът дяволито се подсмихва.

И черна котка може да ти мине път,

ако по този път изгубиш своя истина.

И все пак не отлагай себе си за утре,

нали и времето не ни принадлежи.

Загребвай с шепи настоящето,

напук на онова, което те гнети.

Дори, когато сам в студена зима

последната мечта изгубиш ти,

в сърцето кремък си издялай,

с искра от него огън запали!