24.01.2019 г., 23:57  

Не отлагай себе си за утре

782 0 0

Не винаги огнището ни е достатъчно.

За съчките, които ежедневно носиш,

отплата не очаквай утре, нито днес.

Защото идат ветровете белокоси...

 

Днес личните пространства ни делят,

а егоизмът дяволито се подсмихва.

И черна котка може да ти мине път,

ако по този път изгубиш своя истина.

 

И все пак не отлагай себе си за утре,

нали и времето не ни принадлежи.

Загребвай с шепи настоящето,

напук на онова, което те гнети.

 

Дори, когато сам в студена зима

последната мечта изгубиш ти,

в сърцето кремък си издялай,

с искра от него огън запали!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Санд Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...