24.01.2019 г., 23:57  

Не отлагай себе си за утре

785 0 0

Не винаги огнището ни е достатъчно.

За съчките, които ежедневно носиш,

отплата не очаквай утре, нито днес.

Защото идат ветровете белокоси...

 

Днес личните пространства ни делят,

а егоизмът дяволито се подсмихва.

И черна котка може да ти мине път,

ако по този път изгубиш своя истина.

 

И все пак не отлагай себе си за утре,

нали и времето не ни принадлежи.

Загребвай с шепи настоящето,

напук на онова, което те гнети.

 

Дори, когато сам в студена зима

последната мечта изгубиш ти,

в сърцето кремък си издялай,

с искра от него огън запали!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Санд Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...