Празниците тихичко почукват на моята врата,

но нямам сили да посрещна и тях сега...

Децата се радват, възрастните празнуват

и чуват се наздравици в нощта...

А аз съм отново тук сама,

без теб обгърната от самота...

И когато километри ни разделят,

как с усмивка да празнувам,

когато сълзите капят от мой те очи...

Не казвай, че не знаеш колко ме боли,

как ми липсват твой те очи...

И този празник за мен е само ден,

в който ти не си до мен...

Ще се обадиш да ми пожелаеш,

нещо хубаво и мило,

но километрите който ни разделят,

ще запълнят ли празнината ми кажи...

И от този празник ще боли,

спомените ще ме стоплят ли, кажи?