Празници
Празниците тихичко почукват на моята врата,
но нямам сили да посрещна и тях сега...
Децата се радват, възрастните празнуват
и чуват се наздравици в нощта...
А аз съм отново тук сама,
без теб обгърната от самота...
И когато километри ни разделят,
как с усмивка да празнувам,
когато сълзите капят от мой те очи...
Не казвай, че не знаеш колко ме боли,
как ми липсват твой те очи...
И този празник за мен е само ден,
в който ти не си до мен...
Ще се обадиш да ми пожелаеш,
нещо хубаво и мило,
но километрите който ни разделят,
ще запълнят ли празнината ми кажи...
И от този празник ще боли,
спомените ще ме стоплят ли, кажи?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жулиета Стоянова Все права защищены
