Празник в тъга
844
0
0
Днес празник свят е за народа
и имен ден си имаш ти.
Но не до празник е в душата,
а зла прокоба те гнети.
Сърцето късаш ми, щом видя
опечалена да вървиш към мен.
Тъй вяла, тъжна и сломена,
не си била до онзи ден.
Денят, в който спря да бие
сърцето на любим човек.
Помръкна и не спря да “вие”
и твоето, затворено, като в ковчег.
До теб са майка ти, синът ти.
И те сломени са, тъжат.
Не ги забравяй и отричай.
Опора в тях търси, не мъст.
И знай, че свята е Мария
и милва те, когато спиш.
НЕДЕЙ УНИВА, ОБИКНИ Я!
Повярвай, няма да сгрешиш!
ТЯ бди над твоето семейство
и с татко ти са пак до теб.
Макар да мислиш, че ги няма,
те днес поднасят ти букет.
15.08.2011г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Упорита Добродушкова Все права защищены
