Днес празник свят е за народа

и имен ден си имаш ти.

Но не до  празник е в душата,

а  зла прокоба те гнети.

Сърцето късаш ми, щом видя

опечалена  да вървиш към мен.

Тъй вяла, тъжна и сломена,

не си била до онзи ден.

Денят, в който спря да бие

сърцето на любим човек.

Помръкна и не спря да “вие”

и твоето, затворено, като в ковчег.

И те сломени са, тъжат.

Не ги забравяй и отричай.

Опора в тях търси, не мъст.

и милва те,  когато спиш.

НЕДЕЙ УНИВА,  ОБИКНИ Я!

Повярвай,  няма да сгрешиш!

и с татко ти са пак до теб.

Макар да мислиш, че ги няма,

те днес поднасят ти букет.

15.08.2011г.