Oct 30, 2012, 1:29 PM

Празник в тъга

  Poetry » Civic
847 0 0


Днес празник свят е за народа

и имен ден си имаш ти.

Но не до  празник е в душата,

а  зла прокоба те гнети.


Сърцето късаш ми, щом видя

опечалена  да вървиш към мен.

Тъй вяла, тъжна и сломена,

не си била до онзи ден.


Денят, в който спря да бие

сърцето на любим човек.

Помръкна и не спря да “вие”

и твоето, затворено, като в ковчег.


До теб са майка ти, синът ти.

И те сломени са, тъжат.

Не ги забравяй и отричай.

Опора в тях търси, не мъст.


И знай, че свята е Мария

и милва те,  когато спиш.

НЕДЕЙ УНИВА,  ОБИКНИ Я!

Повярвай,  няма да сгрешиш!


ТЯ бди над твоето семейство

и с татко ти са пак до теб.

Макар да мислиш, че ги няма,

те днес поднасят ти букет.

 

 

15.08.2011г.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Упорита Добродушкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....