Празник в тъга
838
0
0
Днес празник свят е за народа
и имен ден си имаш ти.
Но не до празник е в душата,
а зла прокоба те гнети.
Сърцето късаш ми, щом видя
опечалена да вървиш към мен.
Тъй вяла, тъжна и сломена,
не си била до онзи ден.
Денят, в който спря да бие
сърцето на любим човек.
Помръкна и не спря да “вие”
и твоето, затворено, като в ковчег.
До теб са майка ти, синът ти.
И те сломени са, тъжат.
Не ги забравяй и отричай.
Опора в тях търси, не мъст.
И знай, че свята е Мария
и милва те, когато спиш.
НЕДЕЙ УНИВА, ОБИКНИ Я!
Повярвай, няма да сгрешиш!
ТЯ бди над твоето семейство
и с татко ти са пак до теб.
Макар да мислиш, че ги няма,
те днес поднасят ти букет.
15.08.2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Упорита Добродушкова Всички права запазени
