Празният стол
ПРАЗНИЯТ СТОЛ
Обичам празния стол срещу мен.
Там очаквам голямата обич - забравена.
Или пак изгрева, влюбен в деня.
Нощта, с тайния шепот на вятъра.
На празния стол ще поканя успеха си.
А мама ще сипе кафето - горчивото.
Ще жарят очите, които запомних.
Ще плаче онази печал, която ни
прави приятели с времето.
Старица с усмивка ще чака -
какво ще сервира забравата.
Детето ще моли за милост пораслите.
Утеха ще търси прелъстената истина.
Но често минават едни минувачи,
които търгуват весело с нищото.
- Зает е празният стол срещу мен.
Празния стол резервира Надеждата.
Wali (Виолета Томова)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Томова Все права защищены
