Празно пространство...
Протягам ръка - празно пространство.
Опита да те докосна - неуспешен.
Още пазя спомена за нашто запознанство,
още гласът, изричащ твойто име, остава безутешен...
Хвърлям към тебе поглед нежен,
но тогава осъзнавам, че това е само твоята картина.
Тъжен, самотен и небрежен
остава погледа, спрял се в пламъка на старата камина...
Събирам устни, сключени в целувка,
но само тъмнината разбира за това.
Много ли ще бъде една-единствена милувка,
не заслужавам ли малко щастие във любовта?
Поставям ръце, сплетени една за друга.
На глас изричам своята молитва.
И да искам, силна не мога да бъда,
и да не искам - сърцето все за тебе разпитва...
Не знам, прекалено директно ли се изразих,
не знам и как ще го приемеш.
След теб живота свой мигновено промених,
как сърцето ми успя лесно да отнемеш?
Незнам, но предпочитам да остана неразбрана.
Предпочитам да ме мислиш за наивна.
Не искам в сърцето да те нося като рана,
ти за мен си реалност, превърната в илюзия...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Матеева Все права защищены
