SvetVP (Светла)
2

28 сент. 2015 г., 23:54

Празностишие

Поэзия » Философская

480 0 0

Не ми се говори...

Не ми се и пише.

Със сенки да споря,

във мъртво затишие.

С кого да засегна

най-болните теми?

На кого да дотегна

с безплодни дилеми?

Не ми се говори...

Какво ли да кажа?

Уста щом отворим,

истината не важи.

Не лица, ами маски

вече срещам по пътя си...

Със гротескни окраски -

разпилени остатъци.

И дори да говоря,

някой ще ме чуе ли?

Всеки в себе си затворен...

Извинете ме, махам се!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬