Празностишие

Не ми се говори...

Не ми се и пише.

Със сенки да споря,

във мъртво затишие.

С кого да засегна

най-болните теми?

На кого да дотегна

с безплодни дилеми?

Не ми се говори...

Какво ли да кажа?

Уста щом отворим,

истината не важи.

Не лица, ами маски

вече срещам по пътя си...

Със гротескни окраски -

разпилени остатъци.

И дори да говоря,

някой ще ме чуе ли?

Всеки в себе си  затворен...

Извинете ме, махам се!...