Не ми се говори...
Не ми се и пише.
Със сенки да споря,
във мъртво затишие.
С кого да засегна
най-болните теми?
На кого да дотегна
с безплодни дилеми?
Не ми се говори...
Какво ли да кажа?
Уста щом отворим,
истината не важи.
Не лица, ами маски
вече срещам по пътя си...
Със гротескни окраски -
разпилени остатъци.
И дори да говоря,
някой ще ме чуе ли?
Всеки в себе си затворен...
Извинете ме, махам се!...
© Светла All rights reserved.