Понякога човек се улавя в мрачни мигове, дано са
по-кратки и редки...
Ръцете ме болят от празнотата,
която стискам в уморени длани
и няма как да подкрепя надеждата,
и няма кой да я нахрани.
В шепите умира къс доверие,
смачкано от самотата нощна,
от погледа на дългото безвремие
откъртва се неистов вик за помощ.
Няма във чертите лъчезарие,
косите са помръкнали от мъка, ...