Празнота
620
0
1
Като последното листо,
което с вятъра се бори,
душата вече сили няма -
сама със чувствата да спори.
Едно след друго я напускат
и за последното отчаяна -
държи се здраво, но и то
оставя я - съвсем окаяна.
От тайни в себе си разпъната,
изправена пред празнота,
душата със надежда чака
да я докосне есента -
за да почувства, че живее,
че все пак нещо в нея тлее...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Петрова Все права защищены
