Празнота
621
0
1
Като последното листо,
което с вятъра се бори,
душата вече сили няма -
сама със чувствата да спори.
Едно след друго я напускат
и за последното отчаяна -
държи се здраво, но и то
оставя я - съвсем окаяна.
От тайни в себе си разпъната,
изправена пред празнота,
душата със надежда чака
да я докосне есента -
за да почувства, че живее,
че все пак нещо в нея тлее...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Петрова Всички права запазени
