Празнота

Nov 16, 2012, 1:38 PM

Poetry » Other

510 0 1

Като последното листо,
което с вятъра се бори,
душата вече сили няма -
сама със чувствата да спори.
Едно след друго я напускат
и за последното отчаяна -
държи се здраво, но и то
оставя я - съвсем окаяна.
От тайни в себе си разпъната,
изправена пред празнота,
душата със надежда чака
да я докосне есента - ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Празнота

Want to read more?

Random works