Празнота

Nov 16, 2012, 1:38 PM

Poetry » Other

472 0 1

Като последното листо,

което с вятъра се бори,

душата вече сили няма -

сама със чувствата да спори.

Едно след друго я напускат

и за последното отчаяна -

държи се здраво, но и то

оставя я - съвсем окаяна.

От тайни в себе си разпъната,

изправена пред празнота,

душата със надежда чака

да я докосне есента -

за да почувства, че живее,

че все пак нещо в нея тлее...

Please sign in with your account so you can comment and vote.