Пак ще празнуваш Рождество Христово,
елхи, витрини празнично блестят,
а всъщност милостиня, нищо ново
и: "Хо-хо-хо!" – от старец белобрад.
А някъде въздушните сирени,
с рева си късат на парчета мрак,
дечица гладни, болни, изнурени...
Приспиваш съвестта си... Знам ли как?
Шейната и елените, елхите,
високопарни речи, бляскав бал.
В очите на сирачетата скрит е
Христос – премръзнал, много дни не ял.
А ярка, сред атаката въздушна,
звезда ще грейне... Виж я, скапан свят!
Лъчите ѝ дечицата ще гушнат,
преялите додето сладко спят...
Един поет молитва ще изплаче,
душата си оставил в своя стих...
Празнувай, свят – самият ти – сираче...
Прости си сам! И промълви: "Простих"!
https://youtu.be/ydIUXXhnIyo?si=taYRNVzEFeLroIQ9
© Надежда Ангелова Все права защищены