31 янв. 2009 г., 18:17

Празнуване

741 0 7

                                                     Празнуване

 

                              Години наред празнуваме"нашата дата"

                              и днес я празнуваме пак.

                              Защото все още я помним и двамата!

                              Как ще я забравим, как?

 

                              Днес то е юбилейно-за тридесети път,

                              с букет цветя и бутилка вино,

                              в "Панорамата" - красивия софийски кът

                              и с много спомени - като на кино.

 

                             Картина първа: млад мъж на двадесет години,

                             потънал в някаква чудесна омая,

                             и младо, хубаво момиче - в градската градина,

                             което тихо изрича името Амалия.

 

                            И така се изреждат много чудни картини:

                            последното къшейче хляб как се дели,

                            как се сменят много градове и квартири,

                            как децата растат с много песни и игри.

 

                            И днешната - юбилейна - в "Панорамата" на НДК,

                            пак двамата, но вече побелели,

                            усмихнати и, както винаги заедно, ръка за ръка, 

                            спомнят си как хубаво са живели.

                                        1981 година

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...