31.01.2009 г., 18:17

Празнуване

740 0 7

                                                     Празнуване

 

                              Години наред празнуваме"нашата дата"

                              и днес я празнуваме пак.

                              Защото все още я помним и двамата!

                              Как ще я забравим, как?

 

                              Днес то е юбилейно-за тридесети път,

                              с букет цветя и бутилка вино,

                              в "Панорамата" - красивия софийски кът

                              и с много спомени - като на кино.

 

                             Картина първа: млад мъж на двадесет години,

                             потънал в някаква чудесна омая,

                             и младо, хубаво момиче - в градската градина,

                             което тихо изрича името Амалия.

 

                            И така се изреждат много чудни картини:

                            последното къшейче хляб как се дели,

                            как се сменят много градове и квартири,

                            как децата растат с много песни и игри.

 

                            И днешната - юбилейна - в "Панорамата" на НДК,

                            пак двамата, но вече побелели,

                            усмихнати и, както винаги заедно, ръка за ръка, 

                            спомнят си как хубаво са живели.

                                        1981 година

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...