Jan 31, 2009, 6:17 PM

Празнуване

  Poetry » Love
739 0 7

                                                     Празнуване

 

                              Години наред празнуваме"нашата дата"

                              и днес я празнуваме пак.

                              Защото все още я помним и двамата!

                              Как ще я забравим, как?

 

                              Днес то е юбилейно-за тридесети път,

                              с букет цветя и бутилка вино,

                              в "Панорамата" - красивия софийски кът

                              и с много спомени - като на кино.

 

                             Картина първа: млад мъж на двадесет години,

                             потънал в някаква чудесна омая,

                             и младо, хубаво момиче - в градската градина,

                             което тихо изрича името Амалия.

 

                            И така се изреждат много чудни картини:

                            последното къшейче хляб как се дели,

                            как се сменят много градове и квартири,

                            как децата растат с много песни и игри.

 

                            И днешната - юбилейна - в "Панорамата" на НДК,

                            пак двамата, но вече побелели,

                            усмихнати и, както винаги заедно, ръка за ръка, 

                            спомнят си как хубаво са живели.

                                        1981 година

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асен Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...