Преболя
През локвите крача
/тъй по-лесно е/
и вика зад мен не чувам
/само твоят ли глас е такъв/
Развявам широката нощница
/нека я вземе вятърът/
ще ме завие дъждът
остана тупаща болката
по двете ми слепоочия
/няма винаги да я пестя/
Очите ми вече са чисти,
не помнят твойте милувки
/не целувай ръцете на две/
коси назад отмятам
/като на смъртник/
не, не съм готова за път!
Капките сякаш измиха
от очите ми всички сънища...
Няма вече след теб да изтичам
на червено.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
