Преболя
През локвите крача
/тъй по-лесно е/
и вика зад мен не чувам
/само твоят ли глас е такъв/
Развявам широката нощница
/нека я вземе вятърът/
ще ме завие дъждът
остана тупаща болката
по двете ми слепоочия
/няма винаги да я пестя/
Очите ми вече са чисти,
не помнят твойте милувки
/не целувай ръцете на две/
коси назад отмятам
/като на смъртник/
не, не съм готова за път!
Капките сякаш измиха
от очите ми всички сънища...
Няма вече след теб да изтичам
на червено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
