През локвите крача
/тъй по-лесно е/
и вика зад мен не чувам
/само твоят ли глас е такъв/
Развявам широката нощница
/нека я вземе вятърът/
ще ме завие дъждът
остана тупаща болката
по двете ми слепоочия
/няма винаги да я пестя/
Очите ми вече са чисти,
не помнят твойте милувки ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.