16 авг. 2006 г., 17:14

Пречистване

809 0 9
След зима снежна зеленее пролет.
Ледът топи забравените истини.
Помежду си пак строим мостове
от старите разлистени излишъци.
Вървя и дишам аромат на ниви.
Топъл дъжд, мъртвородени листи.
В краката ми тъгата пак е сива.
С плашещ стон животът ме пречиства.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!!!
  • "Ледът топи забравените истини.
    Помежду си пак строим мостове
    от старите разлистени излишъци."
    Ех, Найдене!
    Поздравления!
    Красиво, малко тъжно и много истинско!
  • Кратичко. Точно колкото трябва. Докосна ме. Боже какви коментари-фермани, да ти развалят впечатлението от стихосътвореното!Че без малко и аз да ги задмина
  • Тъжен, но пречистен, със сетива и надежда за предстоящото и истински красивото продължаваш пътя си. Харесах стиха ти. Поздрав!
  • Текстът е сериозен. В цялата полифония на поетичния анализ издържа критика. Последният стих в логическо отношение може да се изтълкува успешно от гледна точка на катарзиса на времето, но така, както е представен срива цялата логичаска конструкция.
    Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...