hixxtam (Найден Найденов)
314 585
16.08.2006 г., 17:14 ч.

Пречистване 

  Поезия
576 0 9
След зима снежна зеленее пролет.
Ледът топи забравените истини.
Помежду си пак строим мостове
от старите разлистени излишъци.
Вървя и дишам аромат на ниви.
Топъл дъжд, мъртвородени листи.
В краката ми тъгата пак е сива.
С плашещ стон животът ме пречиства.

© Найден Найденов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!!!
  • "Ледът топи забравените истини.
    Помежду си пак строим мостове
    от старите разлистени излишъци."
    Ех, Найдене!
    Поздравления!
    Красиво, малко тъжно и много истинско!
  • Кратичко. Точно колкото трябва. Докосна ме. Боже какви коментари-фермани, да ти развалят впечатлението от стихосътвореното!Че без малко и аз да ги задмина
  • Тъжен, но пречистен, със сетива и надежда за предстоящото и истински красивото продължаваш пътя си. Харесах стиха ти. Поздрав!
  • Текстът е сериозен. В цялата полифония на поетичния анализ издържа критика. Последният стих в логическо отношение може да се изтълкува успешно от гледна точка на катарзиса на времето, но така, както е представен срива цялата логичаска конструкция.
    Поздрав!
  • Хубаво е, Хипо и тъгата ти си има свое лице и то е красиво!
  • Пролетта винаги носи със себе си лъч надежда, ново начало, заличаващо тъгата!
    Чудесен стих! Поздрав!
  • прозира и искрица надежда в този иначе тъжен стих. поздравления
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??